Конференция

Матю Макмилън работи с високотехнологични компании от Силиконовата долина още от 1990те. Като старши редактор на Artec 3D, Матю се среща и отразява историите на брилианти клиенти, които използват сканиращите устройства на Artec 3D за да променят света.

Георги Тодоров е професор в Технически Университет София. Rъковoдител е на Център за виртуално инженерство “проф. Илия Бояджиев” към Университета. Основател и ръководител е на лаборатория „CAD/CAM/CAE  в индустрията“ към Машинно-технологичен факултет.  Ръководител е и на лаборатория 3DCLab – „Бързо прототипиране и 3Д креативност“ kym “СДРУЖЕНИЕ ЗА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ“, от състава на „София Тех Парк“.

Проф. д-р Г. Тодоров завършва допълнително обучение в областта на роботиката и числените методи (1986-1987). Специализира в университета в Стафорд, Англия инженерни анализи (1993-1994) и в AOTS/Япония(2003) – сложни формообразуващи инструменти Rapid Prototyping/Rapid Tooling. Работил е над 50 международни индустриални проекти за фирми като, Chevron (USA), Tyco Electronics (USA), Sensor Nite (Bulgaria), Sensata (Holland), Siguren (France), Nexen Lift Truck (UK), CMS (Italy), Wahler (Germany), LS Yang (Taiwan), Deltica (USA), Visteon/Johnson Controls (Bulgaria, France), Renault (France), VW (Germany) и много други. Понастоящем е декан на Машинно Технологичен Факултет на ТУ София. Професионалните му интереси са областта на 3D технологиите, FEM анализите и виртуалното прототипиране, адитивните( 3D Print), механичните и хибридните обработки, изследването, оптимизацията, диагностиката, сканирането, метрологията и изграждането на бързи прототипи на формообразуващи инструменти, конструкции и системи на тяхна основа, както и други проектни, иновационни и изследователски  дейности. Един от пионерите на 3D технологиите и в частност 3D Print в България.

Изпълнителен директор Altair EE

Йеспър Ронде става част от Ultimaker през 2019 и отговаря за дистрибуционната мрежа на Ultimaker.

Патрик Рьофен е Channel Development Manager за Ultimaker от 5 години и е основната фигура, отговорна за развитието на цялата дистрибуционна мрежа на Ultimaker в ЕМЕА.

Като машинен инженер и преподавател по машинно инженерство, д-р инж. Ералд Пипери е винаги в крак с развитието на 3D технологиите. Доктор по 3D технологии от Политехническия университет в Бари, Италия, той е основател на албанската фирма Seescanprint3D, пионер във внедряването на 3D принтиране, сканиране и бързо прототипиране в Албания. Toй e част от екипа, който разработва първия италиански модел 3D –  Robozze One.

Ванеса Катарина Финдлинг е ръководител проекти в NOWLAB/ BigRep от 2 години. Завършва машинно инженерство и работи към немското министерство по направление технологии и иновации. Пътувала е с икономически делегации до Израел/ Тел Авив и Хонг Конг до най-големия център за иновации в света. Академик в либералната фондация Фрийдрих-Науман и либерален партиен деец.

Джозеф Кеша е дългогодишен потребител на 3D технологиите както в домашни условия, така и в малки бизнеси. Своето знание и опит споделя като преподавател по 3D принтиране и дизайн за 3D принтиране в Малтийския университет.

Давиде Нери е ерудиран и гъвкав иноватор, който, благодарение на подхода „mindful thinking“, повече от три десетилетия спомага за развитието на новаторски решения, характеризиращи се със синтез на съвременни технологии, които размиват границите между физическата, дигиталната и биологичната сфера. В момента главната му цел е да изследва как дигиталните технологии могат да си взаимодействат с биологичния свят ежедневно чрез комбинация от параметричен дизайн, материалодобавъчно производство и създаване на материали, за да проправят път на симбиоза между телата ни, продуктите, които ползваме, и дори сградите, в които живеем. В същото време Давиде е убеден, че можем да създадем бъдеще, в което всички играем активна роля в креативността, емпатията и световния мир.

Той е от Гърция, но живее и работи в Амстердам. Има докторска степен по Адитивно производство от Университета Лофбъро във Великобритания.

Работи в 3D Hubs две години, в които разписва цялото онлайн техническо съдържание за 3D принтиране и други дигитални технологии на производство.

В момента е консултант на свободна практика, който обучава малки и средни предприятия относно ползите и предимствата на 3D принтирането. Вперил поглед в бъдещето, той споделя, че неговата мисия е да преодолее ограниченията на технологията и работи за подобряването на нейната употреба и методология.

Петър Захаринов е архитект със страст към намирането на геометрични и механични принципи, неоткрити или неупотребявани досега. През 2010 се насочва към продуктов дизайн, където вижда по-голямо поле за реализация на подобни иновации. Оттогава работи върху разработката и имплементацията на самоносещи се конструкции и сгъваеми модулни конструкции, а в последно време се занимава в сферата на еластични оригами и сгъваеми флексигами цилиндрични форми. Проектите му са публикувани в медии като WIRED, The Verge, Designboom, Dezeen, а през 2011 печели наградата Platinum A’Design Award.

В момента заедно с бизнес партньора си Радина Попова са съоснователи на стартъпа Hyperfold. В него се фокусират върху разработката на практични и спестяващи пространство продукти за многократна употреба и многократни опаковъчни решения, базирани върху гъвкави оригами модели. През последните две години преминават през интензивен процес на прототипиране чрез 3D принтиране за разработката на първия си продукт – бутилка Hyperfold Origami. Така натрупват опит и експертиза в 3D принтирането на тънкостенни сгъваеми структури, направени от гъвкави материали.

Основател на фирмата за 3D принтиране на бетон Vertico и ReMake plastics, Волкер Руитинга е пионер в широкоформатното 3D принтиране с роботи. Настоящите му проекти включват 3D принтирана къща, колони и фасадни еременти. С ReMake plastics също принтира рециклирани пластмаси за домашна употреба в опит да помогне с разрешаването на огромния проблем с пластмасата в днешно време.

Матиас Бернхард е архитект и специалист по параметричен дизайн. Главният фокус в проучването му е създаването на дизайн инструменти, които изследват пълния геометричен потенциал на адитивното производство.
Матиас е учил архитектура във Федералното политехническо училище в Лозана (EPFL) и Швейцарския технически институт в Цюрих (ETH Zürich). Специализира дигитално производство в лабораторията по бързо архитектурно прототипиране RAPLAB и параметричен дизайн в магистратурата си в CAAD. Присъединява се към групата CAAD през 2009 като изследовател и преподавател и работи по архитектурни проекти като специалист по параметричен дизайн. Дипломната му работа „Domain Transforms in Architecture – Encoding and Decoding of Cultural Artefacts“ рисува карта на пъстрото поле на CAD и проучва значението на алтернативни модели на абстракция и креативния им потенциал. През 2015 става част от групата Дигитални строителни технологии, където днес държи постдокторантска изследователска позиция. Отговорностите му включват развитието на разнообразни програмистки библиотеки за параметричен дизайн, както и координацията и обучението на магистрите от DFab по архитектура и дигитално производство.

Еудженио е строителен инженер по образование от университета в Болоня, Италия. Има изявени интереси в сферата на изчислителния дизайн и дигитално производство. В момента е старши дизайнер в Noumena -технологична компания, работеща в сферата на роботиката, специализирана в дистанционно наблюдение, 3D сканиране, анализиране на данни за комплексно строителство, селско стопанство и градско планиране.  Отделно ръководи отдел за адитивно производство – WASP Hub Barcelona.

Участва в Европейския проект – ROMI (Роботика за микроферми), като допринася с разработката на автономни мапинг решение. Еудженио е член на академичния екип към Institute for Advanced Architecture of Catalonia (IAAC) по магистърските програми: Master in Robotics and Advanced Construction (MRAC), Master in Cities and Technologies (MACT) и 3D Printing Architecture Postgraduate program (OTF).

Ларс Брауърс е обучаващ се хирург и изследовател в медицинския център към университета Radboud и болницата Elisabeth-Tweesteden в Холандия. Той се занимава с приложението на 3D принтиране и виртуална реалност в лекуването на комплексни фрактури. С изследването си той е спечелил множество награди: грант за европейско проучване AOTrauma, награда за техническа иновация от Европейското общество за хирургически изследвания (ESSR), международната награда на Orthopedic Trauma Association (OTA) и други. През декември 2017 отива със стара кола до Сиера Леоне, екипиран с 3D принтер (Ultimaker 2+), за да разработи устойчив начин за подобряване на протезираните крайници за хората с увреждания и да изработва резервни части за болницата там. Година и половина по-късно медицинска лаборатория, оборудвана с 3D принтери, работи в болница Масанга.